автор: Lombardi

Отец О‘Браян гледаше тъпо в тавана и броеше мухите, докато духът му се носеше из енорията и проверяваше всеки метър от поверената му от Бог територия. Беше усвоил тази техника преди време и сега с помощта на чаша чай и 16-годишно малцово можеше да я изпраща на разходка като пощенски гълъб.
Та, мобилната версия на отеца се моткаше лениво из селото, направи два пируета около един електрически стълб, изкара акъла на една възрастна дама, но се отегчи много бързо. Не се случваше нищо интересно, затова реши да провери какво става в местната кръчма. Провря се през един отворен прозорец, кацна върху полилея, надявайки се нещо да се случи, за да докладва на господаря и повелителя да наточи брадвата.
„Дебелата Грета“ не се беше променила много през последните 500 години. Разликата бе само електричеството и вида на алкохола, а клиентите си бяха все същите. Обикновено беше шумно и оживено, но сега всички погледи се бяха втренчили мълчаливо в картината закачена на стената.
- Е, какво мислите?
Джорджи, новият член на това затворено общество бе решил да направи добро впечатление.При нормални обстоятелства, интелектуалния коефициент на клиентелата беше на нивото на едноклетъчна амеба с душевно разстройство, но когато се отнасяше до изкуство, нещата значително се усложняваха. Зиги, барман и горд собственик на „Дебелата Грета“ реши да защити честа на отбора.
- Ъ..., не е лошо, никак даже! Но какво е това, Джорджи?
- Някой знае ли коя е Мадона Елиза?
Неудобното мълчание бе нарушено от един рибар:
- Не е ли госпожата от последната къща зад ъгъла? Онази, която се ожени за жабаря миналата година.
- Да бе, точно! Как се казваше...?
- Не може да е тя, тази на картината държи бутилка и души котка. Докато госпожата от къщата зад ъгъла пие само чай. За душенето на котки обаче не знам нищо, така че не гарантирам.
- Прилича на госпожа Жилбер, с поглед на хищник, забил нокти в плячката, в алкохолен делириум. Няма мърдане!
Компетентното тълкуване на картината и одобрителните кимвания от страна на компанията подсказаха на Зиги, че са на прав път.
- Да повикаме Жилбер да установи автентичността на картината – уцели в десетката Зиги.
Джорджи беше нов в компанията, но усети лек копнеж по последното си прикритие като самотен продавач на парфюми в клиника за алкохолици.
- Мадона Елиза е живяла преди 500 години в Италия, а портрета на внучката и е един от най-известните в историята.
Новият факт ги накара да погледнат сериозно на нещата.
- Леле, изглежда много запазена за 500 годишна – рибаря с розовите панталони бе много впечатлен.
- Жена ми не е на 500, ама има същият стръвен поглед когато ме види!
- Вижте лицето на котката, най-ужасният израз на ужас който съм виждал – единственият ветеран, завършил вечерно училище не виждаше нищо лошо да демонстрира изящната си дикция.
Клиентелата задружно отпи по глътка и продължи с мълчаливата дисекция на картината, докато един много измъчен и пропит с тъга глас не се обади от ъгъла.
- Има вид на човек, изкарал целият си живот щастливо, докато един ден се оженил не по собствена воля, родили са му се деца, малки дяволски изчадия със сатанински наклонности, способни да превърнат и майка Тереза в Кървата Мери – гласът на доктор Би премина в гневен фалцет – загърбил всички надежди и покорил се пред господарката и повелителката на тленните му останки и безсмъртната му екс-ергенска душа! Погледнете бутилката в ръката му, единственият му изход за оцеляване, единствената причина да се буди сутрин и да криволичи по осеяният с тръни път на смотаният си живот.
Зиги успокоително потупа по главата подсмърчащият доктор. Преди известно време щастливият ерген вдигна белият флаг под железният натиск на отец О‘Браян, ожени се и влезе в клуба на осъдените на вечни мъки на тоя, а може би и на оня свят.
Споменът за личната трагедия на доктора разчувства обитателите на „Дебелата Грета“.
- Зиги, сипи един черпак на човека от общата кофа!
- Горе главата докторе, можеше да бъде и по зле!
- Благодаря приятели, но от това повече не може.
- Може, може – включи се бодро един рибар оптимист – Някой бе казал че дъното няма дъно или нещо такова, така че - смело напред!
- Проблема, колега е как виждаш чашата? Наполовина пълна или наполовина празна? – психолога с непроизносимото холандско име преди няколко месеца бе отворил кабинет с надеждата да лекува откачалките в селото, след като бе прочел различни публикации по местните вестници.
- Коя чаша? – обърка се доктор Би.
- Няма значение, която и да е. Например – твоята.
- Ами пълна е на една трета и празна на две трети. Как искаш да я виждам?
- Концентрирайте се всички в чашата на Би, какво виждате, господа?
Концентрирането не бе от най-силните страни на клиентите на „Дебелата Грета“, но всички послушно се втренчиха в чашата на доктора. Дори духът, кацнал на лампата се облещи в нея. Напрегнатото мълчание, изблещените очи и скърцащите мозъци изнервиха психолога с непроизносимото холандско име.
- Стига де, отговора е по силите дори и на не дресирана маймуна с психични отклонения. Какво виждате?
Един ветеран не издържа разкъсващото нервите мълчание.
- Ами виждам чашата на доктор Би, пълна наполовина или празна наполовина, което е едно и също, с коктейл „Смърт по обед“ от общата кофа. Чашата е изработена от бяло ръчно духано стъкло от полупияна, но нежна французойка на десният бряг на Лоара, познава се по нежната, но изкривена структура на стъклото, както и малките песъчинки с бял оттенък в основата.
Одобрителните подсвирквания убедиха психолога с непроизносимото холандско име, че е попаднал на златна мина. Но - всичко по реда си, та последният се обърна отново към доктор Би и даде диагнозата:
- Ти си като доктор с Алцхаймер в публичен дом - хем не знаеш защо си там, хем се чудиш защо ти дават пари.
Джорджи усети че темата му се изплъзва.
- Да се върнем към „Мадона Елиза“, господа.
- Да, Джорджи! Та откъде каза че си я купил?
В този момент духът на лампата подскочи и запрепуска към господаря и повелителя да докладва за подозрителното изчервяване и давещата кашлица на провинилият се грешник .