автор: pavlinag

Тази приказка,
тя започва така:
на едно майско клонче
люлее се капчица
и се готви да падне
върху камък в пръстта,
да се пръсне
на хиляди малки дъгички
от бисерни капчици.

Тази приказка,
тя продължава така:
под напъпили клончета
се разхождало
малко меченце;
сам-само се събудило
в началото на пролетта
и тревожно затърсило
своята мама мечка.

Тази приказка
е за любовта,
милиарди дъгички любов
светят в малките капчици
и една е достатъчна,
вместо сто по сто,
за да пръсне дъга
по кожухчето,
по муцунката и по лапичките.

И така, тази приказка
свършва тъй:
нашта капчица
по клепача на меченцето
се разпръснала
и попила в очите му
пролетно любовта.

Просто
нашата капчица
вече не била същата.