автор: ZAGORA

До невъзможност трудна.
Обречена да Я подлагам на проверка.
Не с дни и часове,а със години и векове...
Аз съм осъдена да се съмнявам.
Да Я облъчвам с рентгени,за да проникна в Нея .
Със мощни телескопи да Я търся като сестра на Гея.
Вселената,играейки си Я пося в духа ми.
Но щом покълна Я презря.
По-лошо е- защо да крия,забрани Я.
Обяви Я за нищожна като халосен патрон,а мен- за своеволен електрон.
Но все пак аз Го любя. Открито и потайно според случая.Невинно като звън на ручея.
Любов първична, сбираща галактики във купове.От Нея цветове цъфтят- ошиповени и без шипове.
Незначима на безкрайността по вечната пътека, но тъй значима във малкия свят на човека.
Всеки миг щедро Я давам и рисувам чрез Нея живота.Тя е смисъл и цел,завоюваната ми кота.
Орисници в тънки ризи тежко са ме орисали- всеки ден на невидими порти да хлопам .
Да прося грешна капка от свята Любов.
А Той от висок чердак за невъзможност да праща знак, без думица да промълви.
Останах без очи да се вглеждам,да Те търся, да се надявам...Обхождам гъсталака на времето както по сцени библейска драма.
Търся някъде да се скрия,че да Те забравя.Не зная с тая Любов как да боравя, тъй че болката ми да не личи.
Боже,молитва поне ми кажи!Дай ми да ти я казвам с вяра безспирно, та дано духът ми се умири.
А ти не плачи,Боже,не плачи!