автор: Albatros

... девойчица слетя във моя сън,
дори не смогнах думица да кажа,
лежах като един изкъртен пън
до нейните изящества на плажа,
с прекрасните си бански на цветя
зашемети ме толкова успешно,
че бях готов след миг да полетя! –
или да сторя грешно друго нещо,
попитах тихо: – Колко е часът? –
какво ли друго можех да запитам,
и сърчицето в тясната ми гръд
в миг ускори ужасния си ритъм,
щом шнолата си разкопча, я чух:
– Приятно ми е! – каза, – откъде си?
По-тих дори и от Светия дух,
представих се: – Чудовището Неси!
Спасителят – от своя вечен пост,
със свирката започна да ми свири.
И се събудих... нито вест, ни кост! –
от моя сън – и плажните делири.
Щастлив ще ме запомни този свят.
Сам няма да умра – пък и бездомен...

Девойчици през моя стих летят! –
прекрасни като светъл сън и спомен.