автор: lira

Да поседнем, приятели, миг преди тръгване,
да погледнем живота в очите.
Коридорите - пусти, звънците - замлъкнали,
да си спомним за "лесните битки".
Да поседнем на стълбите, по парапетите
и китара да плаче в душите ни.
Нека смигат край нас смешно-важни хлапета
и да клатят глави дяволито.
Три години са малко, момчета, момичета,
сини мигове, смях водопаден...
Три години са много и те ще ни стигнат
да запазим сърцата си млади.
Да запазим усмивките винаги искрени
и, останали дълго деца,
пак да бръкнем със пръстче в червения изгрев,
дето с писък се раждат слънца.