Валяха майски дъждове -
цял май валяха...
Цъфтяха макове навред,
сред нас цъфтяха.
Пиляха кестените цвят,
а перуниките
посред дъжда горяха
и утихнаха...
Цъфтяха облаци,
разлистваха се клони...
Валяха дъждовете над пероните,
над перуниките,
над дребните ни страсти,
валяха дъждовете над контрастите,
над всичките сезони в ден събрани,
валяха дъждовете над поляните -
даруваха с пендари всеки стрък.
Глухарчета, изопнати във лъкове
засяваха
със семенца небето...
Луни, слънца през лятото да светят!
Бе май.
Валяха вредом дъждовете.
Прегръщаха се розовите храсти
с оградите, със нечие нещастие,
порозовяха шипки сред тревите,
метличини му светнаха в очите.
Преваля май,
валяха дъждовете...
И избуява лятото -
небесносиньо цвете.