Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 3
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: vlakant
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе се завръщай!
раздел: Любовна лирика
автор: loveforever

Не идвай жален повече при мен!
Домът ти във сърцето ми го няма.
Затрих го като спомен омерзен,
разчистих пустотата ми голяма.
Изхвърлих всичко - твойта суета
надеждите, мечтите идилични.
Оставих само празните слова
да ми напомнят как не се обича.
Зачеркнах те! Забравих те! Изтрих те!
Вземи си погледа смутен обратно.
Изринах всичко твое - до прашишнче.
Погребах те - до късче, безвъзвратно.
Не се завръщай! Нямаш място тука.
Смених те за петаче безразличие.
В животът си очаквам нова тръпка
да ме изпълва с истинско обичане.


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.05.2022 @ 09:19:41 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   loveforever

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Всички твои усмивки
автор: elsion
442 четения | оценка 5

показвания 3984
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Не се завръщай!" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Не се завръщай!
от teodor на 10.05.2022 @ 23:49:23
(Профил | Изпрати бележка)
Еха, научих нова дума - “прашинче”. Вероятно е умалително на прашинка :) Добре звучи и е сложено на точното място. Цялото стихотворение има една силна вибрация, която е характерна за авторката. Много ме впечатли спомена за “празните слова”, напомнящи как не се обича. Така е - празни думи изричат празните хора, а те не могат да обичат.


RE: Не се завръщай!
от Albatros (valerist@abv.bg) на 11.05.2022 @ 04:46:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Неологизмът "прашинче", Теодоре, е рожба на писателя Георги Господинов. ето го тук, в откъса от романа му "Физика на тъгата":

"В началото то проговаря езика на всички живи същества, гука като гълъбите, гъргори като делфините, мяука, писука, дере се… Първичният бульон на езика.

Дгиш, ангъъ, пнея, еее, деейа, бъня-бъня-бъняба, батябууу… Бог не дава веднага език на новородените. И това никак не е случайно. Сега то знае тайната на рая, но няма език за нея. Когато му се даде езикът, тайната е вече забравена.

Първото ѝ прохождане, поклаща се като кралски пингвин. Сякаш стъпва на луната. Протяга ръце да се залови за въздуха. Толкова съсредоточена и усмихната в себе си, толкова крехка. Като я погладнеш, пада.

Докато пиша за тъгите на света, за португалското saudade, за турския хюзюн, за „швейцарската болест“ — носталгията… тя идва, на 2 и половина, и рязко ми издърпва химикалката.

Седни сега тук и си отвори хубаво устата, казва ми тя. После се вдига на пръсти и наднича вътре. Аууу, много е тъмно в тебе, нищо не се вижда…

Хайде да играем на прашинки. Ти си татко прашинко, аз съм малкото прашинче."





]