Чувам стъпките ти тихи, сякаш идваш до вратата.
Не намирам смисъл да го правиш, аз не вярвам вече в чудесата.
В омагьосан кръг се движим, нищо в теб не се променя, а очаквания нямам вече, твърде рано ме променят.
В очите твой не поглеждам, не намирам съкровено място.
Няма го и огъня във вкъщи, чакал да заемеш своето място.
Ти навярно не разбираш, колко трудно е да те прелистя.
Цял раздел от книга ми се струваш: – Чужд да си сред своите близки!