Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 88
ХуЛитери: 1
Всичко: 89

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПо Великден
раздел: Избрано поезия
автор: secret_rose

Седя на перваза.
Тактувам с дъжда и си мисля:
годините тихо попиват в тревата край мен.
За всяка една е изгубен небесният пристан,
животът е малък декор,
роля,
мим,
мизансцен.
Хоралът на малките човки наоколо шушне -
на прага е Май - стъпва с лапички
памет навън.
А вътре една разлюляна любов ще се пръсне
в милиони галактики,
в нежна омара и звън.
Ще нацъфнат дървета,
прикрили тъгата с утеха.
Ще пролази надолу ефирен от спомени лъч
и ще трепне сърцето ми - Нека. Да бъде. Вовеки. Тази тиха, прекрасна,
опита с приемане глъч.
Е, ще седна и аз на тревата. Навън, зад стъклото,
ще послушам, ще стихна. Може даже да кимна с душа.
Ще засвети лютиче, нахранено с всичко, каквото
моят малък живот ме научи, когато грешах.
Ще се случи поема - в листака на стария явор,
ще ухае на люляк и розова, пивка кора.
Аз ще вдигна очи - вкаменен от очакване мавър
и ще срещна последната своя
човешка зора.


Публикувано от anonimapokrifoff на 05.05.2022 @ 14:56:46 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.10.2022 год. / 05:21:32 часа

добави твой текст
"По Великден" | Вход | 6 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: По Великден
от Markoni55 на 09.05.2022 @ 23:05:59
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш да опитомяваш думите.


RE: По Великден
от Markoni55 на 09.05.2022 @ 23:05:51
(Профил | Изпрати бележка)
Умееш да опитомяваш думите.


Re: По Великден
от traveling_musician на 09.05.2022 @ 18:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
Браво Меги! Не съм влизал в сайта от супер-много време, но този път не се сдържах. Прекрасна поезия твориш. Радвам се, че сме приятели!


RE: По Великден
от mariq-desislava на 07.05.2022 @ 20:29:08
(Профил | Изпрати бележка)
Постигнала си неземността по всички възможни начини.{}


Re: По Великден
от zebaitel на 07.05.2022 @ 08:48:54
(Профил | Изпрати бележка)
...Може даже да кимна с душа...

Отдавна не съм те виждала да кимаш с душа, Меги, поне публично, а го правиш толкова красиво! Продължавай!


Re: По Великден
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 06.05.2022 @ 12:35:17
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен, чувствен рисунък, събуждащ непозната или забравена сетивност, с много лирични нотки и светлина на емоцията! Прекрасна си, миличка Меги! Благодаря, че погали душата ми!