автор: pavlinag

Ще те имам за кратко.
Не защото боли.
Не защото е жалко
от парчета лъжи
да съшиваме общност.
Не защото без жал,
без фалшива тревога
ще покрием с воал,
с черен креп съдбините,
за да си помълчим.

Ще ме имаш за кратко
с тези мои вини,
подредени лениво
в издълбан коловоз,
вечността пропилели
във безсмислен тормоз,
в непоникващо бреме -
вкаменена печал.

Ще се имаме кратко.
И това ще е дар.
Та когато прекъснем
нишката на страха
и подплашени гълъби
ще овалят в пера
изкълваната същност
на корава любов.

Ще се имаме вечно.
Като камъни в гроб.