Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 4
Всичко: 453

Онлайн сега:
:: Lombardi
:: Icy
:: pastirka
:: melange

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазвълнувани
раздел: Разкази
автор: UchenikaWAvtobusa

Днес в едно малко селце, най-всезнаещият се, най-хубав и най-желан от момите, младежа Владимир реши да поиска ръката на най-хубавата мома насред центъра на града.
- Деяна! Днес, в този слънчев ден, аз те моля да дойдеш с мен! От много време тази наша гонка се развива тук, почти всеки знае нашата авантюра, шест месеца се гоним вече , не мога повече така!
- Владимире! Знаеш много добре, че моят баща не ще ме даде просто ей така!
- Ах, не може все така! Сърцето ми жали за твоята прегръдка!
- Знам и изпитвам твоята мъка! Моята душа стене за тебе, когато си лягам, усещам сухота и празнота в моето младо сърце!
- Защо ме все така приближаваш и отблъскваш! Деяна, моя рана!
- Владимире! Забрави ме! Запълни тази твоя болка с нечия друга девойка! Аз не мога да избегна тази несправедлива съдба!
- Тогава ела с мен! Ела при мен и ще изпиташ неща, които никога не си изпитвала до сега!
- Не разбрали досега, че моята съдбата не зависи от мисълта, а от друга строга ръка!
Тази сцена вече се върти трета седмица, а на хората това им беше като едно кратко и драматично представление, с което те завършваха деня.
-Ех, тези двамата няма ли да се вземат вече. – каза тежко един стар господин.
- Мани, мани. Ще развалиш пиесата. – каза бабата до него.
- Бабо, бабо, тези хора пак говорят някакви несмислени неща. – каза едно малко момче.
- Бабиното, не говори така. Едно време и ние с дядо ти си правехме такива неща само където беше малко по-потайно.
- Недей ма сравнява с тази глупост! – кресна господина – Когато те видях, аз веднага те взех и ти не дадох да мърдаш на никъде! Тази простотия, която се нарича „романтика“ е пълна тъпотия!
- Ех, един път да кажа нещо хубаво за тебе и ти развали всичко. – въздъхна бабата дълбоко.
- Какво искаш да кажа? Че тази меродия не е поредната бъркотия? Вижда се отдалеч, че се щат от век, а дъртия го прави просто ей така за кеф. Помниш как последна вечер ги виждаме о уния храсти, пак любуват се страстно, но не те ще правят още тъпотии. А Бранко?
- Какво за него? – попита бабата.
- Момчето се старае с всичка сила, а Деяна само го милва. Казва му, че лудетина го не иска, а през нощта се превръща в съвсем друга личност.
- Е, така е. – съгласи се тя – Между тях и нас разлика голяма има. Ама не е нищо ново под облака. Нали я помниш Пена каква шанврантия беше едно време. А пък Гошо...
- Недей, че вземе да почнеш да говориш лудории, още една сцена неща! – отвърна сърдито той.
- Дядо, дядо, защо мъжа просто не е честен с нея? – попита малкото момче – Няма ли да е по-лесно и бързо?
Дядото малко се позачуди на този въпрос как да му отговори.
- Любовта се изгражда с времето и също е много сложно – намеси се баба му. – ще го осъзнаеш когато станеш малко по-голям.
- Ама този чичко въобще не си заслужава. – възрази детето – Аз съм го виждал как един ден, докато си играх навън, той бе с какичката и се караха за нещо. Не знам за защо и двамата бяха ядосани, но този чичко най-вече се държеше по-съвсем различен начин от днес.
- Недей го мисли – сега пък каза дядо му – ти гледай момичето да те хареса, па другото ще си стане от раз.
- Е не е така! – възмутено каза баба му – Не може просто така! Ще вземе да я изплашиш или да я загубиш!
- Недей му говори глупости сега! – сопна се дядото.
- Ти па недей да му даваш твоите скучни съвети! – сопна се още повече бабата.
Момчето гледаше ту старата, ту младата двойка. Младите се „ухажваха“, старите се караха, а той дето беше свидетел на всичко това не знаеше въобще как да реагира. Неговите детски очи виждаха нещо, което старите и младите не знаеха. Макар наивно и още сляпо от тъмнините на света, малкият му мозък алармираше тревога. Не можеше нито да я опише, нито да я изрази, нито знаеше защо я чувства, тя просто си седеше и го плашеше тайно назад в неговото съзнание без то да осъзнае. Тази негова аларма щеше да се прояви точно както бабата му каза – много по-нататък. То въздъхна и обърна вниманието си изцяло върху младата двойка, която продължаваше своята пиеса.
- Деяна! Мое ясно слънце! Откъсни се от тази проклета бездна и хвани моята ръка!
- Владимире! Колко пъти казах остави ме!
- Не мога да те оставя аз! Грях небесен е за този сиромах!
- Лъжец го повече кажи! Зная те аз добре, спри да ме правиш на луда ти!
- Как да не те правя на луда, когато аз самия по теб луд съм!
-Ах, като си толкоз луд ела с мен при баща ми!
- Идвам веднага аз и без да се замислям за час!
Най-после представление то свърши. То беше траело цели трийсет минути. Момчето след това обърна вниманието си към старата двойка. Те все още се караха.
- Ей ти! – обърна се един меден глас.
Малкото момче се обърна към гласа. Беше едно малко момиченце с бяла рокличка и руси къдрици. Момчето гледаше объркано.
- На мен ли говориш?
- Да ти! – повтори тя – Искаш ли да сме приятели?
- Добре. – каза момчето мигновено – Аз се казвам Лазар.
- Аз се казвам Лилия. Приятно ми е! – каза ведро тя. – Аз от много време те знам! Разказвали са ми за тебе!
Момчето не знаеше как да реагира отново.Това момиченце беше ново за момчето. То познаваше почти всички в градчето и почти никога не е чувала за нея. И излъчването и беше различно. Приятно, меко и дори малко съблазняващо за него, а той беше все още седми клас.
- Хайде да си играем! – каза Лилия с нетърпение.
- Добре! Ела с мене, аз знам площадките тук най-добре. – каза с увереност Лазар.
Момчето след това отиде при баба си и дядо си, които все още се караха.
- Бабо! Дядо! – извика внезапно той пред тях.
- Ох! – изпъшкаха двамата
- Ще ни изкараш акъла и на двамата! – каза дядо му.
- Следващият път бъде малко по-внимателен! Знаеш, че сърцето не ми е наред вече – скара му се баба му.
- Ако не креснах нямаше да ме чуете. – защити се той – Както и да е, отивам да си играя с новия ми приятел до една площадка, може ли?
Бабата и дядото се спогледаха върху въпросният приятел. След това една много сияна усмивка се изрисува върху лицата им.
- Да разбира се.
След разрешението двете деца се отправиха към площадката.
- Ех, кога порасна той... – измърмори бабата докато го гледаше.
На другия край на града, в една много хубава и обзаведена къщурка, Бранко вършеше работа на своя компютър.
- Пу, днес са свършили добра работа! Ако продължават, актьори могат да станат!


Публикувано от Administrator на 01.05.2022 @ 14:10:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   UchenikaWAvtobusa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

01.07.2022 год. / 17:14:06 часа

добави твой текст
"Развълнувани" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Развълнувани
от stanina на 02.05.2022 @ 16:38:30
(Профил | Изпрати бележка)
"Днес в едно малко селце, най-всезнаещият се, най-хубав и най-желан от момите, младежа Владимир реши да поиска ръката на най-хубавата мома насред центъра на града." -
в едно малко селце
насред центъра на града
?


RE: Развълнувани
от mariq-desislava на 01.05.2022 @ 20:25:34
(Профил | Изпрати бележка)
Развеселяващо се е получило.:)