автор: pavlinag

Мога да бъда друга.
Мога да оцелявам.
За броени минути
мога да се сглобявам.
Мога да дойда утре
или днес.
Да признавам,
без да поискам прошка,
да ти я подарявам.
Мога да бъда лоша.
По-трудно ми се отдава
да съм добра.
Гавроша
мога да съм,
отчаян,
или момчето, дето
всички ще го подминат;
дето с картички проси
лепта пред магазина.
Мога да съм жената,
бръкнала в портмонето си,
или онази, дето
дръпва с ръце небето,
като сива превръзка
пред очите го слага
и подминава -
или по-точно бяга.

Мога ли още, питам,
с тебе да продължавам?