автор: Markoni55

„Какво не разбра? А е толкова просто.
На "Добър ден !" с "Добър ден ! " всеки отвръща.” / Кирил Аспарухов/


Приятелю, не е толкова лесно -
колкото всъщност изглежда.
Много често искам да кресна,
от неразбиране и от безнадеждност.

Потискаме ме всеобщата болка
и ме просмуква, като фуния.
Онемявам и ослепявам от толкова
липса на обич - добрия

герой изведнъж се превръща
в злодея - прикрит и неподозиран,
светът ми всеки ден преобръща
и надежда никъде не намирам.

Какъв "Добър ден" - къде е доброто?
И аз имам толкова много въпроси.
Не козунаци, на дните тестото
замесвам с тъгата, която износвам.

Тя е толкова стара, колкото всички лета,
споделени, а след това не потърсени.
Светът ни се срутва, а нямам вина,
че загубих надежда, че са откъртени

от пиедесталите толкова мои кумири,
че зачеркваме себе си, заедно с тях,
Искам Чайковски отново да свирят,
да не изпитвам за утре срам или страх!