В теб съм влюбен, знаеш, от години,
и до вчера верен роб ти бях...
Изпитания безброй преминах,
клетвата обаче удържах!...
Тъй - до снощи!... Ала как да зная
дяволът с кой лик ще се яви?
Спипа ме по гащи и омая
и... проклетникът ме прелъсти!...
Като агънце лежах си в мрака -
нито трезвен, ни съвсем пиян,
и зората да настъпи чаках...
Изведнъж се сринах!... Срам голям!
Дяволът подстори ме да искам
туй желание да утоля!...
А до този миг така се стисках,
стисках се, та чак ме заболя!...
Силуета ти съзрях във мрака -
стройна със изящни рамене...
И... към теб посегнах без да чакам!
Абе как ще чакам?!... Как пък не!...
Ще прощаваш, мила ми грозданке!...
Кой чете във тъмно етикет?!
Грешен, днес се люшкам като сянка,
обладан от отлежал мискет...
И тежи, разкъсва ме вината...
Как допуснах тоз голям резил!
Няма да ми го прости душата...
По-добре оцет да бях изпил!...