Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 3
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: vlakant
:: LeoBedrosian
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтапоследна молба
раздел: Хумор и сатира
автор: baigezan

дай ми, Боже, още време
да завърша своят стих.
знам, на тебе не ти дреме-
тъпи рими сътворих !

ала, шанс си чакам втори,
ти нали си справедлив ?
няма как да се повтори
явно моят рецидив!

прошка и да искам ,вече
някак си е лицемерно.
творчеството ми изтече
във халтурата наверно.

но те моля преко сили:
не ме слагай във графата
на световните дебили.
остави ме във играта

и ще видиш как веднага
аз,нищожна мижитурка
в миг ще стана юначага,
нов Кръстьо Пишурка!


Публикувано от viatarna на 04.04.2022 @ 15:56:10 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   baigezan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Всички твои усмивки
автор: elsion
442 четения | оценка 5

показвания 4033
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"последна молба" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: последна молба
от mariq-desislava на 10.05.2022 @ 19:23:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ха-ха, не мога да спра да се смея.{}


RE: последна молба
от Albatros (valerist@abv.bg) на 10.05.2022 @ 20:22:58
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Даскал Кръстю Пишурката не заслужава подобна гавра.

България е сиромахкиня. И майка на сиромаси.
28 години бутах камъни по баира с бедна българска учителка и съм склонен да вярвам, че учителите в България са гениални. Но – сиромаси. При това непрекъснато гладни. Все за нещо настояват. Все искат. Не се съобразяват с момента. С периода. И не подозират, че нищо не може да се направи. Защото исторически така е предопределено. Защото ситият не хваща вяра на гладни. Министерството високо, общината далеко, царят – в Мадрид.

Но когато в именика на милионите бедни, наречени с гадничкото „социално слаби", се наредят и учителите, България се превръща в мащеха за духовни сиромаси. Няма нищо по-зловещо като гледка от ученик, който заключва черокито пред входа на школото, пуска алармата, изстрелва фаса, опасва мобифона, вейва извънземен парфюм в прясно измития коридор, трясва „Гив ми файв!" на авера, изпъва маратонки под чина, милва гела, цвъка пъпките и чака в стаята да влезе бодра, усмихната, преливаща от възторг и трудов ентусиазъм учителка.

И, о, ужас, тя идва. Тропа със старичките си обуща. Оръфана, безпарична, недоспала, изнервена. Плюс това с малък проблем. Крилцата „Олуиз” обаче са пет кинта и са още в аптеката. Колежките злорадстват, роклята скоро ще цъфне, пуберите от IX „б" непременно ще скиват, ще се кискат мръсно подир автобуса, който я отнася, и ще духат последните два часа кафето. Не супата.

Супата я духат тези, които купуват книги. И си ги четат. Които си падат по лудналия перущенски коляч Кочо. Умират за впиянчения подпоручик Дебелянов с неговите скръбни детски дни и белоцветни вишни. Хоратят за гаджето с двете хубави очи на Мавъра от Чирпан. Зверят се в историйцата на Хилендарския монах Паисий и се кефят от идиотчетата на Достоевски. Бедните. Тези, които са се родили бедни, живеят бедни и мрат сиромаси. Като дядовците си. Като прабабите също.

Съдете сами. На 8 юли 1860 г. в своите непретенциозни „Достозамечателни забелязвания" възрожденският летописец, учителят-книголюб, приятелят на Левски Марин Калугеров пише: „Толко бях притеснен за пари, щото ми се отщя и светът: защото нямаме вкъщи нито една ока брашно, и в кесията си нямах нито една пара, смаях се какво да правя, от общината няма да дадат. Няма кой да ми помогне, от кого да искам."

Все от общината, забележете. Или от Министерския съвет. Както ви кефне. Същият този даскал Марин Калугеров, за да изхрани челядта, върти тъжен алъш-вериш с наниза на жена си, а в печалната си летопис горчиво отбелязва: „Секи се радва на Новата година, само аз сиромах, укахърен, смазан, обезчестен и в джоба нямам две пари. Когато да земим някоя жълтичка от гирданя, и аз плача, и тя плачи”.
Само не мислете, че махмудиите са отивали за бял хляб и бяло сирене.

Книги.
Книги.
И пак книги.

Онези сладки и опасни български книги, които 34-годишният ломски учител-поет Кръстю Пишурка пали собственоръчно пред смаяния поглед на съседите си в далечната 1857 година с обяснението „... да ми миряса главата!" Същите дълбоки и неизбродни български книги, заради които 4 години по-късно великият везир Мехмед паша Къбразлията хвърля в занданите на Айдан, Мала Азия, ревностния български книжовник Йордан Хаджиконстантинов Джинот от град Велес, Македония. По време на 200-километровия пеши преход с камшичен удар едно заптие вади окото на Джинот. Макар и сляп, след анадолския кауш този велик българин се връща и пак мята даскалъка.

Българските учители! Винаги имат едно око повече от овластените слепци. Погледнат ли ни, ставаме малки. Ставаме пак деца. Векове ни гледат с едното и чакат да ги погледнат с двете.

Ми като са бедни, да си чакат реда. Ний как чаками?

]