автор: ringo

Поетът Щърков просто хлътна
по поетесата Мимозия.
Любовно хапче сякаш глътна
и бе на косъм от експлозия.

Обичаше я лудо, страстно
и над любимата си бдеше.
За здравето му бе опасно,
по цели нощи той не спеше.

И както всичките поети
с немирни и неверни музи,
безброй й посвети сонети.
Но тя все пак му се изхлузи!...

С поета Жабов се залюби
и драмата бе вече пълна!
Видял, че любовта загуби,
той, Щърков, люто ги прокълна.

Издебна Жабов днес край вира,
на слънце както се печеше -
по бански, със бутилка бира,
и стих на гаджето четеше.

Но Жабов май че нещо се усети
и тъкмо в гьола да се цопне,
поетът с нежните сонети,
протегна шия и... го кльопна...

Доволен, го погъделичка
и през корема го погали,
че Щърков жабите обича...
Злодей ли Щърков е?...Едва ли!

Така невярната Мимозия,
виновникът за тази драма,
късметът лошо я извози
и без любим си тя остана!

Нагоре вдигна Щърков клюна,
а нея даже не погледна...
Презрително през рамо плювна
и тракна силно за последно...