Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: silviqmileva
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13998

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 1
Всичко: 410

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2022 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОтключени двери
раздел: Избрано поезия
автор: YOTOVAVA

Кой издраска в небето най-нежния есенен стих?
И кога ли натрупа валма акварел върху хълма?
От вечерното вино на здрача така не отпих.
Но го гледах, дордето бокалът му гроздов се пълни.

Бог отвчера поправяше гнилия покрив и сам
със пухтене подреждаше крайните счупени цигли.
От болките в кръста, от пукота в старите стави
цяла нощ се въртя и посрещна зората – немигнал.

Знам, че дълго разнасял е чая си с горска липа –
да въздиша го чух и – угрижен – видях да надзърта.
Аз намерих пред прага си килнато менче с вода,
седем листа от здравец и чиста кенарена кърпа.

И дали ме е чакал отвън – уморен и сънлив,
скитник буден и трескав – вратата да му отворя?
Но защо не почука? А с няколко сухи трохи
тази сутрин е хранил врабчето на моя прозорец.

Тъй навярно е сбирал на изгрева златния химн
и припявал на вятъра бурните седем октави.
Че светът е прекрасен разбрах, щом у мене попи
листопадът, овалян в най-цветната облачна плява.

Моля пак да намине край скромното мое гнездо –
да отбие от пътя отново и седне на прага.
Този свят се нуждае най-вече от глътка любов.
И не чакай пред портата, Боже, а влизай направо.


Публикувано от anonimapokrifoff на 26.03.2022 @ 09:05:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   YOTOVAVA

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Всички твои усмивки
автор: elsion
442 четения | оценка 5

показвания 3834
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Отключени двери" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Отключени двери
от Albatros (valerist@abv.bg) на 26.03.2022 @ 20:14:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028
Красива покана. Дано Бог те чуе!
Алби