автор: Albatros

Понявга липсващият ключ
така – до ужас, вцепенява,
и дишаш като през маркуч
в добре заключената брава,
но няма никъде ключар,
спят всички касоразбивачи,
и се извърташ като звяр,
захвърлен като пеленаче,
пиян, печален, неглиже,
без пукната стотинка в джоба,
седиш на вехтото чердже
във тая полунощна доба,
на чужд звънец да позвъниш,
ще те изгледат със омраза,
какво ще кажеш? – имам пиш,
пусни ме, моля те, да вляза! –
не случи и през този март
на дом с разпалено огнище,
и празният ти булевард
засмуква те в самото Нищо,
вали неоновият прах
над изветрялата ти бира...

Светът край нас не мре от страх.
От самота светът умира.