автор: Albatros

... задавам си убийствени въпроси – и отговорите добре ги знам –
защо беднякът левчета си проси, но никога не пали свещ във храм?
Защо кохорти златни политици си построиха своя Земен Рай? –
и цял ден трупат крадени жълтици, доде търкалям своя сух кравай?
Защо като зомбирана е мама пред синия екран – по цели дни?
И вярва! – във световната измама, че вече идат по-щастливи дни?

Защо светът е все по-невъзможен – и тъй оскъдни, нашите слънца? –
нали за Обич тук дошли сме Божем? – и всички сме на Господа деца.
Защо се мразим – и защо се трепем? За място на Вълшебния килим? –
когато подир нас – две шепи пепел, животът ни ще литне яко дим?
Защо такава скръб денят ми носи и всяка нощ ме хвърля в нервен срив?
Оох! – зачеркнете моите въпроси! – без тях светът ще стане по-красив.