На работния ден туй е краят.
Малко грим и към спирката тичаш.
За секунди изпускаш трамвая...
Е, на нищо това не прилича!
А от супера малко по-късно
със торбите към вкъщи се влачиш
да приготвиш вечерята вкусна.
Едва креташ и чак ти се плаче...
А пък вкъщи той вече те чака,
на дивана отпуснат блажено,
нервно TV-каналите щрака:
"Е, доплува ли най-сетне, жено!...
Направи от онази салата,
а бутилка в хладилника има.
И побързай, боли ме главата,
трябва бързо лекарство да взимам!"
Пък от детската малкият вика:
"За домашното трябваш ми, мамо!"
На молбата на всеки откликваш,
милост нямаш към себе си само!...
След вечеря седиш на дивана
и сами се затварят очите,
посред филма сънят ще те хване
из Морфеево царство да скиташ.
Но и утре денят ще е също
тъй бездушен, със същите знаци.
С уморена душа ще се връщаш -
безпощадни са дните близнаци...