автор: Optimist

Първо, една подробност с правописа. Дъжавата се казва Brazil (по нашему Бразилия). Градът обаче се казва Brasilia (по нашему Брасилия). Малка подробност, но ако не я знаеш, смятат те за профан. Те си държат на тази разлика.
Представите ми за Бразилия се промениха след посещението ми там. Преди това, каквото съм прочел от българската преса, това беше.
Екскурзоводката ни беше бразилка от немско потекло. Учителка по история. Припечелва допълнително и като екскурзовод. Така каза. Съпругът й - бразилски негър. Също учител по история. Децата им (две на брой) - мулатчета. Показа ни ги на снимки, и съпругът и децата. Съпругът черен, но с европейски черти. Кой знае и той от каква мешавица произлиза. Изобщо, мешавицата в Бразилия е пълна и тотална, поради което няма дискриминация. Така изглежда на пръв поглед. Един път видях снимка от парти на някакъв хай-лайф. Нито един черен на снимката. Има нещо!

Не знам истинската причина за създаването на новата столица - Брасилия. Знам какво се лансира, но не може да бъде вярно. Ако искаш градът да се разраства, не може да забраняваш строежът на нови сгради, нали? Особено пък жилищни сгради. А в Брасилия не се разрешава строежът на никакви нови сгради. От тази позиция се стартира. Но някой път се налага! Такъв е живота, не можеш да го замразиш. И се започва дълъг процес на разглеждане на ситуацията и нуждата. Може да отнеме и пет години преди разрешението да бъде дадено. И се започва строежът на нова сграда. Винаги с някакви държавни функции. Там частни сгради и крупни частни бизнеси няма.

Хората живеещи там, всички, с малки изключения, са държавни служители. За да ги убедят да се преместят от Рио де Жанейро в Брасилия, държавата им увеличава заплатите двойно и субсидира наемите за апартаментите. Не може да наемат какъвто си искат апартамент. Дава им се според нуждите, но далеч по-широк и удобен отколкото са имали в Рио. Прави се всичко възможно, но неуспешно според замисъла. Благодарение на двойните заплати, служителите поддържат апартаментите си в Рио, работят в Брасилия и като свърши работния ден в петък, хващат си самолета и си се връщат в Рио, живот да живеят. В събота и неделя, в Брасилия не остава жив човек. Това ни го разказва екскурзоводката. Ние също го видяхме с очите си.

Аз обаче не се задоволявам с това а продължавам да си мисля.
Посолствата на всяка една държава са легални шпионски централи на съответните държави. Някои поддържат персонал от по 150-200 души от които повече от половината са шпиони и разузнавачи. Представих си легациите на над 100 държави струпани в едно гъсто населено място, като Рио. Ще бъде невъзможно да бъдат следени и проследявани. А не можеш да ги оградиш с ограда. И си представих как им е дошла гениалната идея на бразилейросите, да ги запокитят по средата на джунглата, където е достатъчно да имат един малък отряд на летището, за да проследяват кой служител на легация напуска градът и от там да ги поемат по съответните летища, но на база един по един.

Тази мисъл още тогава ми текна и от тогава не ме е напускала. По средата на джунглата, на хиляди километри от нормални градове и селища, да направиш град, където да съсредоточиш хората дошли да те шпионират. Сега, вярно, не можеш само тях да изселиш, щото много явно става някакси. Затова преселват и цялата си администрация. Освобождават пространство в Рио, където наемите растат непрекъснато, докато по средата на джунглата, където никой не се натиска да живее, всичко си остава замразено за дълги години.

Като разглеждахме градът, имах чувството че е замразен. Нищо не се подменя, нищо не се модернизира. Крановете на чешмите в хотела ни, бяха от типът продавани в България през шейсетте години, кръстачки. Дръжката на кранчето като кръст, четири лостчета стърчат от средата. Аз ги бях забравил че съществуват. Жилищните им сгради бяха проектирани в квартали. Всеки квартал си имаше магазин за хранителни стоки, киносалон, бръснарница и фризьорски салон и още някой и друг магазин за стоки от първа необходимост. Кварталите бяха далеч един от друг. Разстоянията не бяха за пеша. Или кола или автобус.

Минахме да разгледаме и дипломатическите квартали. Далеч от другите. Легация до легация. Има простор. След тях дойде ред на кварталите където бяха къщите на служителите на легациите. Хубави къщи, пак с простор. От работа, в къщи, от къщи, на работа. Все едно живеещи в едно огромно яйце.

Точно на това място, където е построен градът, винаги духа вятър. Бриз. Приятен. Почвата обаче е червена на цвят. Също както на някои места в щата Джорджия на САЩ. Но не е сбита. Много ситна червена прах. Като пудра. От тази прах, всички сгради в града бяха добили червникав оттенък. Первазите си бяха плътно червени. Натрупана прах. Няма отърване, няма измиване. Както прахта в Саудитска Арабия, Алжир и другаде. Като ходех там командировка, винаги носих със себе си няколко рола чертожна лепенка. Бараките ни бяха от сглобяеми елементи. Навсякъде по ъглите на стаята имаше алуминиеви винкели, завинтени за стените, тавана и пода. Облепвах ги с лепенка, за да не ми влиза прах. Но, да не се отклонявам.

Като се каже джунглите на Бразилия, представяте си ги като джунгли, нали? Гъста, непроходима растителност. Да ама не. Където беше градът, растителността беше рехава и сравнително ниска. Имаше дървета тук-таме, на растояние едно от друго. Тревата беше рядка, трудно се захващаше в прахта. Излизахме и извън градът - същата работа. Абе, неприятно място за живеене! Никак не ми е чудно, че всеки си търси причина да се махне от там когато може. Ето

Този град им струва милиарди долари. Не знам дали си е заслужавало. Бразилия, по времето когато бях там, бяха натрупали дълг към Америка за 300 милиарда долара. Нямаха пари да си го плащат. Едвам смогваха да си плащат само лихвите. Плачеха! Искаха да им се опрости дълга. Баси дебелоочието. Харчат като невидели, после плачат и да им били опростили дълга. Ама няма сега и затова да се ядосвам!
https://pbase.com/ngruev/brasilia - Новата столица на Бразилия

Архитектът на града прави цяло състояние от този проект. Беше си купил един остров, в залива на Рио и си беше направил къща там. Виждаше се от брега. Екскурзоводката ни го показа. Една от атракциите на Рио. Един от милионерите на Рио.
Снимки от Рио де Жанейро

Допълнение към разказа от професор архитект Александър Александров
Ми:
1. Някъде през шейсетте години, /пиша по памет, та затуй точни цифри не мога да дам/ държавата Бразилия решава да премести столицата си навътре в страната, за да бъде като опорен пункт за усвояването на огромните и диви територии.
2. Обявява се международен конкурс за проект на новата столица - "Бразилия".
3. Има много проекти, подробно направени, ноооо - изненадващо печели архитектът Лучио Коста - който едва ли не в последния момент надраскал на лист хартия един кръст - вертикалната линия е права, а хоризонталната е огъната - фигурата е като самолет... Правата линия е остта на административните сгради, а огънатата - крилото на самолета - са жилищните райони...
4. Та този пич - Лучио Коста омаял журито с идеята си, че градът трябва да изразява свобода, възход, усещане за полет над бразилските джунгли...
5. Злите езици говорят - не че Лучио Коста бил толкоз гениален и журито толкоз поетично - ами просто приятелят на Лучио - Оскар Нимайер бил на висоооко място в държавната бразилска администрация - нещо като министър на строежите... но туй го говорят злите езици...
6. Така или иначе - по градоустройствения, общия план на Лучио Коста - архитектът - забележи - Оскар Нимайер прави проектите и реализира всички по-важни сгради в новата столица - парламентът, министерствата, катедралата и т.н. и т.н...
7. Независимо от злите езици, трябва да кажем, че и двамата архитекти са големи архитекти на своето време, Нимайер даже мисля, че има чешки произход... нищо, че са действали на принципа "халваджията за бозаджията"...

Като цяло, град Бразилия е типичен продукт на своето време - на възгледите за социална инженерия, на функционализма, на идеята, че градът, обществото и човешкият живот може да се конструира и подреди като машина, рационално обмислена, в която всичко да си изпълнява точно определените функции, а човекът да е като винтче в общия механизъм... Спомнете си Чарли Чаплин, който - легнал/защипан - на едно голяаамо зъбчато колело, въртеше с глупава усмивка два гаечни ключа /"Модерни времена"/ И ако продължим с гениалния Чарли - трябва да се сетим и за "Великия диктатор" - което ще ни наведе на мисълта, че 20 век е бил век, пълен с велики социални инженери - Хитлер, Ленин, Сталин, Мао... - това е просто духът на 20-ия, машинния век, векът на Форд...
А от архитектите - идеологът на функционализма и рационализма е французинът Корбюзие, също голям архитект на своето време - на него принадлежи фразата "Домът е машина за живеене"... Той е дълга тема, нооо само ще отбележа, че в "Къщата на езерото" - домът, който той е построил за своите родители на брега на Женевското езеро - и който ме изненада със своята скромност - всъщност една малка къщичка - той е подредил всичко еднозначно -
а/ на зида, който е откъм езерото - той е оставил един отвор - като прозорец - под големия дъб - та този отвор е като рамка - през която да се гледа езерото като картина... не стига това, амии -
б/ на зида, който е откъм улицата - той е оставил един отвор на нивото на тротоара, с две стъпала отвътре - през който отвор/рамка - кучето на стопаните да гледа към улицата - щото било любопитно куче...
в/ та - оттук ще гледаш натам, а оттук - насам...


Но - за град Бразилия -
през 60 - 70-те години архитектите се възхищаваха и боготворяха този град - създаден отведнъж - ясно, строго, рационално, с една кристална поетика в него... Като студент съм гледал съветски филм за него, където дикторът се прехласваше и хълцаше от възторг - в кадрите се виждаха едни строги и изчистени - но възвишени и поетични сгради, в които се отразяваше слънцето...

Ноооо - целият филм беше направен от самолет, от самолет, от самолет... той изразяваше така да се каже гледната точка на диктатора - демиург /създател, подредител/ на човешкото общество и поселения...
Ааа отдолууу - тези, които са го посещавали - казваха, че всъщност това е един много неуютен град - с огромни пустинни пространства между сградите, град скучен, град където можеш да се придвижваш само с автомобил...
Този поетично и рационално подреден град се оказа впоследствие студен, математичен, инженерен, трудно обживяем... Нерде Рио Де Жанейро, нерде Бразилия...

И все пак -
и все пак -
град Бразилия живее - и знаете ли къде?

Не познахте!

Живият град Бразилия е всъщност на мястото, където са били бараките на строителите му -
та на това място, което хич не е било подредено -
понеже са се заселили живи хора - които са бачкали, страдали, веселили, ебали, раждали, умирали - и са пригаждали сградите според нуждите си -
та там се е развил истинския град, който вместо предписаната му смърт -
е заживял бурно -
в сянката на великия сфинкс...

Та такива ми ти работи - градът /и селото/ са живи, те живеят заедно със своите обитатели, те са като кожата на живото същество, те не са черупка, която да построиш - и после да напълниш с хора...

аабе - майната им на социалните инженери - да си стоят в 20 век - машинния век, векът на Форд,
сега сме 21 век - векът на Бил Гейтс... информационния век, векът на мрежата, в която няма еднозначна подреденост, няма иерархия... мрежа, която може и да те оплете, но и да ти позволи да изявиш своята индивидуалност...
векът на глобалното, световното село...
и затуй - да живей селото!
ура!