| Детето на прочетените книги ... не станах учен с умните глави, растях из Чичо-Томови колиби,
пях със щурчето в летните треви или хвърчах с летящите си риби,
търчах през индианските гори – и тихичко заспивах с Ран Босилек,
сънувах Малки принцове в зори и Киплинг с едногърбите камили,
из прериите заедно с Майн Рид преследвах хергелета от мустанги, и с Фариа – да къртя, бях навит на Монте Кристо тежките му пранги,
с Джек Лондон, същи Първобитен звяр, боксирах се със късата си сянка,
и днес, макар тъй уморен и стар, съм още влюбен в Малката стопанка,
изглежда, мама с книга ме роди, светът край мен не спира да се чуди? –
цял ден – във океанските води! – със Ихтиандър вадим изумруди,
с Том Сойер и със Хъкълбери Фин посичахме обноски и забрани,
едно разбрах под небосвода син! – душата ми от книгата се храни,
и моят ден към залеза върви – една прекрасна слънчева корида! –
не станах учен с умните глави, но – чист като дете! – ще си отида.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Детето на прочетените книги" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Детето на прочетените книги от snejen_bor на 07.03.2022 @ 12:05:40 (Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/ | Просълзяващо, само Човек с дълбока космополитна душа , може да се изразява тъй смислено , увлекателно, колоритно, ,но моите думи са безсилни !Бижу, шедьовър си сътворил Поете! |
]
Re: Детето на прочетените книги от snejen_bor на 08.03.2022 @ 08:24:30 (Профил | Изпрати бележка) http://free.hit.bg/snejiart/ | Че как да оцелееш в този свят несправедлив и коварен , без изкуство, без книги , пренасяме се в други светове, вгнездваме се в нечия душевност , светът ни става по различен , по красив , често илюзорно,във фантазия., Да това е бягство от реалността.,но пък понякога открадваме шепичка щастие и променяме пътя си към по добро. .-.Богопомазан сте Поете,че имате тази дарба,имате пристанче, където да се усамотите , така единствено със себе си , в своя си свят, където се чувствате комфортно, но понякога в стремежа си да се изразим , чрез изкуство, рисуване , писане, оставаме неразбрани и потъваме в лоното на тъгата, , но кой е казал, че от всеки трябва да бъдеш разбран?Дерзайте Поете, въпреки всичко,заради себе си и най вече, и заради другите , защото няма смисъл да го правим, щом не е споделено и съм сигурна , че има много още какво да ни кажете, за да се справяме по лесно с този усукан свят.Бъдете здрав! |
] | |