автор: Icy

Започна с вледенената сълза,
търкаляща се бавно по наклона,
горяща в спомени и с мисъл за
снежинките, останали на клона.

Търкаляше се сякаш е сама,
но падайки и другите повлече.
Снега на цялата гора обра
и склона жадно разсъблече вече.

Огромна като цялата земя
и безпощадна като хищник бесен,
търкаляше се вече бързо тя
под тътена на свойта тъжна песен.

Но не в размерът й бедата бе.
Търкаляше се сякъш за последно.
Бедата бе, че нямаше да спре,
дорде във низината не полегне.