автор: Gargabela

Пръстта е мокра.
Вчера дълго дъжд валя.
Окопите са хладни като гробове.
Кому е нужна тази глупава война?!
Игра на силните, превърнала ни в робове.
Ти знаеш, мамо, аз страхлив мишок не съм
и бих се като лъв, убивах даже.
Души изпращах в Ада/някак като в сън/.
Дано прости ми Бог и да не ме накаже(!),
че тегне мисъл, че виновни те не са...
И ние сме невинни. Заблудени.
"Врагът" са хора като мен с жена, деца,
които чакат да се върнат... Съхранени.
Сънувах Мона, че момченце ми роди
/нали далече съм и само си мечтая/.
Бе чудно хубаво и с моите очи...
Събудих се в сълзи ще ти призная.
Ще свършвам, майчице,
че загърмяха пак. Пази
и себе си, и Мона, татко, всички.
Пали кандилцето и много се моли
да се завърна жив...
Помни, че ви обичам!