автор: pindikof1947

Очите ти? - зелено езеро,
в което плуват мъжките желания,
а аз? - муха удавена във него
със неизречено послание.

Навярно долетял съм тук
преследван от гнетящото терзание,
че не мога да съм твой съпруг
- за нищетата няма оправдание...

Наясно съм, че заслужаваш друг
- богат с имоти и нахъсан,
и който (както го рисува Достоевски)
банкнотите пилее или къса!

Къде съм тръгнал с тези хилави крила
да те отнасям към звездите?
Сред езерото... моята потънала душа
нашепва как неосъществими са мечтите...