автор: Stefan4eto

Помня го Домбас преди войната,
помня и приятелите и играта,
помня в парка на Донецк,
Помня смях, шеги, мечти.
Снимки правихме си пред стадиона,
това лято беше пълен купона,
Ина, Ана и Рустам - сякаш вчера бил съм там.
Хората с надежди бяха, трудно беше,
но живяха.
Там за първи път небостъргачи видях.
На брега на Азовско море ми беше много добре.
Всеки ден нови знакомства, романи, авантюри.
Нощи имаше. О бяха щури!
Пенни вечеринки и на трафопоста под звездите,
о много бяха игрите.
Всичко там е! В миналото се загуби, днес го няма.
И не зная как е там и не искам аз да знам.
Взех си моето лято, всех си, беше злато.
Липсва ми, но уви.
Времето само напред върви!