автор: pindikof1947

Обичам те с любов отдалечена
защото си звезда непостижима
и въпреки сърцето ми разсечено
благодаря на Господ, че те има.

Неизброими са светлинните години,
които ме делят от теб.
Затънал съм в жестока зима:
тежат ми тонове от лед.

Ала пълзя по снежната пътека
с надеждата да стигна върховете,
откъдето пак да видя
лъчите, със които светиш.

Звезда си..., но даже и звездите
копнеят да се стоплят посред зима.
И щом - там някъде те има,
нима напразно грее огънят в очите?