автор: galina10

Да, момче, виждам твоята аура
и в очите усмихнати кодове тайни чета.
Да захвърля прашните думи?
Не, не искай от мене това!
Ти не вярваш на думи, ти ме пиеш с очи...
Да потичаме, казваш, по безлюдния плаж?
Е, добре, да потанцуваме заедно
сред безумния ритъм на полудели вълни.
Без излишни метафори, само с поглед и жест
във душата ми, книга прокъсана,
пишеш своя слънчев куплет.
Да, момче, виждам твоята аура
и в очите усмихнати кодове тайни чета.
Ще захвърля прашните думи,
просто... идвам с тебе сега.