автор: RockAround_theC_l_ock

Все по-рядко се срещат душите ни...
Все по-рядко очите говорят.
Някак станахме много вьзпитани,
а очи безразлични не спорят.

Като призраци - спомени-бродници...
Мьртви спомени – как да вьзкрьсват?
Не успяхме с милувки на сводници –
незапочнали – вече ни втрьсват.

Между нас, като мразена истина,
побеляла Любов се стопява...
А душите, греховно пречистени,
с безразличие я отминават.

Няма звьн на камбани молитвени;
няма вой на жени по задушница;
няма думи – вина да изпитваме,
даже няма я Феята-крьстнца.

Задушихме се вече от ӣмане –
няма милост от Господ да видим.
Бихме постили, ако сме тримата,
ала тя, Любовта, си отиде!

БойБоев,
26. 02. 2022