автор: Marta

Не мога да хвана цаката на житото, и това е... Може би девета година се опитвам да правя жито за помен. Чета рецепти, избирам жито - знам, че единствено житото е храна за душите на нашите починали близки. На блажено почившите - надявам се да са по-блажени от нас.
Вярвам. И се опитвам да нахраня душите, вече девета година. ПО Задушница. Поне три пъти годишно , получава се, се опитвам да направя пръхко жито, което да раздам. Снощи пак така. Четох указания, спазвах съотношение, варих на тих огън, бърках с лъжица. Изключих, завих с кърпи тенджерката...На сутринта - една тенджера туткал. Така ми изглежда. Та си казах - стига се халосва, на твоите хора горе им е все едно какво ти е станало житото. Важното е, че ги мислиш и споменаваш, важното е, че ги обичаш и помниш единствено хубавото. Единствено златните зрънца са ти останали...

Ходя си в Бургас напоследък предимно за Задушници. Сестра ми се пресели отвъд преди близо четири години, баща ми преди повече от девет. Миналата събота бях там и вървях през целия гробищен парк - мислех си, че за всички ни ще е добре от време на време да прекосяваме това място...Такава разходка лекува човек от някои не дотам добри страни. От дребни земни суети и големи мании. Намества чакрите. Препоръчително е - не с кола - пеша между плочите, по алеите...Толкова близки имам там, от детинство. Обикновено при сестра ми духа много остър вятър и свещите се палят изключително трудно, но ние с майка стоим докато ги запалим, струва ми се ужасно важно...С пламъка им си говорим с небето, ч- мисля си - ето, ще запалим свещите и тя ще види, че сме отишли да я посетим, тогава ни вижда... Цигарата, която и паля винаги догаря, винаги вятърът докрай я дърпа...

Знам, че са добре там горе. Всичко с тях е наред. С жито или без. Опитвам да успокоя майка, че те двамата вече са наясно с всичко, нищо не им трябва. Върнали са се. Прибрали са се. Последният път като си ходих и обърнах внимание на глагола, който се употребява в - "Прибра се на небето". Ами те са си у дома - казвам и. Всички сме гости тук и един ден ще ни повикат горе. ХУбаво е, че ще има кой да ни посрещне там един ден. И ще е светло от пламъка на запалени свещи...