автор: Slovesna

Тънка е нишката,
която ме свързва с живота.
Изгубих себе си, пътя си, спомените губя ...
Всички мои клетки са разпилени – избухнали късчета материя, застинали в причудливи форми.
Няма сила, която да ги събере и да ги върне към живот.
Сега съм просто гняв.
И после взрив!
Зрее тишината.
Космична сила ражда благослов.
Всяко утро търся прегръдките на мъдростта, през нощта изброждам безнадеждни вселени.
Тихо душата ми плаче, а вървя и пея.
Така и трябва.
Животът е чистилище и болката е път към рая.