автор: zinka

По овала на чашата бавно пълзи
капка вино след нейните устни.
Наедряват в очите й тежки сълзи –
пак в сърцето си обич допусна...

А танцува Луната в златист ореол
сред звезди от бенгалски огньове
и просветват по ствола на явора гол
черни рани от „вечни“ любови.

Нова глътка от старото вино отпи –
връхлетялата мъка отстъпи...
Всяка болка от обич до гроб се търпи
ако в хубаво вино се къпе.