автор: mariq-desislava

Залък небе е нужен
да се завърнеш от завинагито,
татко,
като мълчана вода
в кривото гърло на залеза -
единствен стопанин на безкрая.

Ти никога не си искал
трохички от криле,
нито нищо по-малко
от Светата инквизиция на думите.

Вечността надзърта лениво
от чистите ти метеорни очи -
звездни клупове помитащи времето
в едно последно синьо падане,
там, където въздухът запълзява,
а слънцето натежава.
И откриваш, че завинаги няма.