автор: mitkoeapostolov

"Внимавай да не си от изключенията" - беше любимият израз на баба.
"Ти си роден нормален" - беше най-големият комплимент от баща ми, нейният син.
Прекарах двадесет и пет години от живота си в страх да не проявя нещо ненормално и да загина.
С годините обаче, хората които ми даваха тези съвети се промениха до неузнаваемост и станаха по-ненормални от лудите (виж токсична мъжественост). На мен също ми се наложи да преосмисля смисъла на изключението и нормата.
Всеки човек, който опознах отблизо в някакъв момент прояви крайна неадекватност или направи нещо напълно различно от всички останали. Това ми помогна да осъзная, че нормата и изключението са двата полюса на социалната игра. Здравословният човек проявява комбинация от двете. В нашето общество обаче, повечето хора са се хванали за нормата и упорито се държат за нея докато живота не ги изрита в изключението. Тези, които си позволяват да са различни са изоставяни, порицавани, унищожавани. По този начин всеки от нас е смазван от масата, когато волно или неволно попадне в изключението. Това ни прави болно общество, което страда от автоимунно заболяване.
От нас зависи да приемем, че всеки има нужда и от норми и от изключения. Това ще ни позволи да сме по-толерантни към себе си и към другите, което пък ще доведе до това да живеем с удоволствие в държавата си, а не да бягаме или да се унищожаваме в нея.