Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 3
Всичко: 428

Онлайн сега:
:: ringo
:: marathon
:: Cyriana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСиньо, толкова синьо
раздел: Поезия
автор: Elling

Хиените на изтърваните дни
нахално се хилят в тила ми,
зимата с присъщата си
вдървена упоритост
не спира да се нахвърля
върху абсолюта на сянката ти,
а аз повече от всякога
съм изтичащ в миналото
пясък от счупен часовник.
Почти ликантропски са усилията
да свлека кожата на вече невъзвратимото
и да спра селбстмордския
ледоход на мислите си.
И дори да успея да се излъжа,
след милион взирания в стари снимки,
че синьото на очите ти в тях
някога ще избледнее,
знам, че синьото в сърцето ми
завинаги е впило ръб,
и ще ме боли до скъсване
при всяко вдишване
в отсъствието ти до мен сутрин...


Публикувано от anonimapokrifoff на 12.01.2022 @ 08:54:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Elling

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.01.2022 год. / 16:01:49 часа

добави твой текст
"Синьо, толкова синьо" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Синьо, толкова синьо
от kameja на 13.01.2022 @ 19:40:19
(Профил | Изпрати бележка)
Написах думата с немския правопис, а в коментара излезе въпросителна вместо буква. Нямат о с две точки отгоре.


RE: Синьо, толкова синьо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.01.2022 @ 22:46:40
(Профил | Изпрати бележка)
Да, нямат и нидерландското ï - и-то с двете точки отгоре също :))

]


Re: Синьо, толкова синьо
от shrike на 13.01.2022 @ 20:15:55
(Профил | Изпрати бележка)
Синьото е цветът на болката в моята палитра. Ултрасиньо. Не е невъзможно и да е лилавото. А честно казано и бялото изтъква. Когато вдишването става свръхлилаво от синьо светът побелява и всякакви мисли, дори нечленоразделни, се разпадат наред с всичко останало. На мен честно казано сутрин инфинитизимално по-леко ми идва. Не е точно тъй, защото има стенание. Във вдишването е ключът. Седмият.


Re: Синьо, толкова синьо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.01.2022 @ 22:58:35
(Профил | Изпрати бележка)
А светложълтото е цвета на евентуалното, на може би-то :) И не ми говори за дишане и полилавяване, че напоследък имам сериозни проблеми точно с това. С дишането, не с полилавяването. Но пък лилавото е именно цвета на пълната неспособност и вътрешната самоубийственост.
Ти пък откъде долетя? Има ли още рози?

]


Re: Синьо, толкова синьо
от elsion на 15.01.2022 @ 22:11:48
(Профил | Изпрати бележка)
по тънкия лед се върви трудно
разпиляват се кристалчетата на мислите ми
късчета от синтетичните ми чувства
посипвам пода - разбит пясъчен часовник
синьото в мен е само заместител
за режещата липса на пръстите ти

(...какво нещо си написал само :)


RE: Синьо, толкова синьо
от kameja на 13.01.2022 @ 19:37:43
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова ли прекрасна е лирическата, че авторът е толкова драматично обсебен от нея?
Selbstm?rderisch, едно "S" пред гласна се чете като "з" в побългарената ти дума.


RE: Синьо, толкова синьо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.01.2022 @ 22:53:40
(Профил | Изпрати бележка)
Авторът си има две обсесии от край време. Тази е по-отдавнашната и доста по-драматичната. И да, напълно прекрасна е...
Интересно, че сега двуточковото И ми излезе в коментара, а в заглавието на едно предно стихо не. Хммм...
Побългаряването със С, ми звучи по-добре, по-плашещо :)

]


RE: Синьо, толкова синьо
от kameja на 14.01.2022 @ 20:46:40
(Профил | Изпрати бележка)
Действително е прекрасна или представата за нея е свръхидеализирана?

]


RE: Синьо, толкова синьо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.01.2022 @ 21:18:10
(Профил | Изпрати бележка)
и двете, и двете...

]


RE: Синьо, толкова синьо
от kameja на 14.01.2022 @ 21:24:43
(Профил | Изпрати бележка)
Да, със с звучи като съскане на отровна змия.

]


RE: Синьо, толкова синьо
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.01.2022 @ 23:18:44
(Профил | Изпрати бележка)
Да, като куп подходящи думи почващи със С: студ, самота, страх, срам, самоубийство...

]