автор: Liulina

От стискане си дланите прободе с нокти,
а устните ѝ станаха алено червени,
в очите и проблясваха от спомен нотки
а кръвта туптеше бързо в изпъкналите вени.

Тя дишаше и дишаше без да издава звук,
преглъщаше коварството на сухи глътки,
присядаха ѝ като черни буци, но напук,
отново ги предъвкваше без да промълви.

Доверието между хората е твърде крехко,
със всяко предателство то намалява,
а после изведнъж се сгромолясва тежко,
и изчезва след голямата измяна.

Боли я, но знае тя какво да стори,
въпреки изгубеното безвъзвратно време,
ще се изправи от това що я събори
и към нови хора пътя свой ще да поеме!