автор: Albatros

... когато ми омръзне от света, във който ми е гнусно да живея,
отварям книга – и си я чета, и до несвяст потъвам си във нея,
и сякаш че на пазвица държа светиня! – да ми бъде по-наблизо,
забравям всяка глупава лъжа, избълвана от моя телевизор,
дали е Лорка, или пък Толстой, дали е Достоевски, или Гогол? –

или е някой млад поет, но кой? – те напоследък толкова са много,
лежа на своя старичък диван – и книжицата с обич си разгръщам,
светът, в печатни коли насъбран, превръща се в една красива къща,
и – може би, дано да не греша? – да бъда жив, на мен това ми стига! –
да вярвам, че безсмъртната душа таи се – в непрочетената книга.