автор: Albatros

... тръгнал съм с разгърдена душа, накъде – не знае даже мама,
в тундри и през прерии – пеша, див маор, глух инка в Атакама,
чепкам си сибирската мъгла – гоня си елена с триста чукчи,
и леда дълбая с три свредла, щом във Об есетрата се скупчи,
облак подир облак издимих с глинена лула край Титикака –
писах ви на вси езици стих – и на вси езици ви го плаках,

бедуин, заспал насред мираж, туарег – залутан през Сахара,
аз натрупах дълъг трудов стаж – канара! – да си тежа в кантара,
седнал си на простата бохча с хлябовете пет и двете мрени,
време иде ми – да си мълча с векове в безмълвните Вселени,
и – ако сме Божии деца, просто сме един към друг летели –
седем милиарда слънчица, пръснати в Господните предели.