автор: lirik1

Е, аз може и да съм невъзможен до червените мелници на Мулен Руж и по лъскавия кетон на нощен Пигал...никога не съм бил В Париж, но ми допада това да съм бил, мон шер ами...дежа вю, екзактли.
Наистина, намерих мислите си много рано, бяха осветени
и рошави в гънките на старото ми сако, закачено кой знае откога на балкона да се проветрява и след това добре забравено, естествено, изпрано, след "точно в десятката" попадение на птичешкоо „цвък” на варненски гларус терорист...

Сегашно непоносимо:

...отсъствието й сега не го тормози, в леглото, разбира се е „неговата” Мозила Нет , тя запълва раненото му самочувствие... един лаптоп с който да спи...и строшеното му Его се разпиля на седем парчета от огледалото, вещаещо и толкова години нещастна любов, според врачката от махалата...хм, ще трябва да си носи лъскав кестен в джоба на панталона срещу уроки...какъв късмет, есента взе, че дойде навреме!

Минало неутешимо:

...позлатените кубета на Храма "Александър Невски" все още дишаха бурно, като несъстоялите се гърдички на юнгферка, разбирай тийнейджърка с похотлив поглед, пъпки по лицето и недорасъл унес в очите, така всъщност се изразява една позната, руса такава...а, стига де, познавам и умни такива...ами да, сладки са.
---
и леко лирично отклонение, простете, но напоследък са агресивни, тия млади момичета, от храната ли, от хормоните ли...то, и един Господ не знае.
---
Бъдеще непредвидимо...

...тя, тийнейджърката, не знае още какво я чака, естествено и весело и забавно си играе с тялото ... и само след пет шест пъти по 356 обиколки на Земята, която казва Милчо Ки, била обла като шотландска гайда... и кръгла като лицето на Татяна от "Евгений Онегин", добавям аз...та тя, да, тя ще е вече "вещицата" от кухнята, килера и от пералнята ще притичква до телефона да чуе мама, "ммм, той е непоносим, мам..."и с 2-3 щипки в устата, с ролки на главата и бримкосани до фустанела чорапи, ще гледа „ненагледното” си бебчоо, прескачайки всеки път краката на крайно мързеливия „принц” от приказките, дошъл й като „сляпа” неделя, дори и без кон, но пикаещ по 5-6 бири на ден, вечно недоволен, вечно махмурлия и самия той не знаещ от какво...
а отрочето пищи на провала и хич не го интересува как се е появило на този свят... то е, тук и сега, и иска иска иска...е сега кърма и пюрета, после лаптоп и колело, после едно ферари, червено...за теб и мен... и после абитуриентската...и животът чака с ненаситното си гърло и погльща и погльща.

Епилог...

А тя, Земята, продължава да се върти, напук на всички онези, които искат да я спрат, защото ще трябва да слязат от сцената на живота и разхвърчавайки простотията си, простащината си и педерастлъка си се стопяваха в небитието.

Никола Анков,
от брега...