автор: ivliter

Небето гледа уморено
от толкова пламтящо слънце
и облаците беззащитни
се свиват в избелелите си дрехи.
Заспал е някъде в омарата
вечно скитащият вятър
в стопените от жегата пространства.
И в сипкавия душен въздух
реката рони тихо своите въздишки.
Денят към всички ни е безпощаден
пораснал с лятното си непокорство
и сипе огън слънцето горещо без умора
от зачервените си шепи.
Като в несвяст минават часовете
заливани от слънчевата лава.
От зор ръмжи земята в пот обляна,
а още е нощта далече…