автор: lirik1

Те бяха Юди с тъмни имена и слепият Аед заложи
на любов и болка и богините мечтаха
вечния си ненаситен лов в гора
и теменуженият дъжд
валеше ли валеше

Но! в Троя
дървеният кон мълчеше
и неволно спрял в сълзата на Ахил видях
няма я богинята с везната,
която да измери
чуждата вина:
от кръв
от лъст
от мъст
и
изневери
---
изплаках се в очите на жените и децата
попих в бледозелените треви на суета
с идеята
за опростени грехове

и те се връщаха богинит незадоволени
от вечния си ненаситен лов
в човешката гора


от брега...