автор: pastirka

Падат снежинките обезкрилени
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.

Искаме нашето, жаркото лято
с бляскав светулков гердан
пак да запее с вълните, когато
ноти открие в рапан.

Като врабчетата две на перваза
търсим от юни следи.
Зимен сценарий мечтите наказа.
Приказка снежна роди.

Вече замръзва сърцето ти птиче,
сгушено в спомен с лъчи.
Лятна молитва сърцето ми срича,
твоето тъжно мълчи.

Виж – разцъфтява в метличини сини
поглед на русо небе!
Люшват дихание китни градини,
слънце зад облак гребе.

Непобедимото лято бълбука
в гейзер сърдечен у мен.
Зимният студ си отива с капчука.
Диша денят прероден.


11.12.2021