... красивите си възрасти преминах като детенце – праведен и чист,
със дървената своя окарина ви свирих Моцарт, Шуман, Григ и Лист,
безпаметно в самотните си нощи ви рецитирах Лорка, Яворов и Блок,
препращах в електронните ви пощи туй, дето ми диктува Господ Бог,
тъй отговор от вас и недочакал, се хвърлях във поредното стансѝ –
светулката ми грейваше във мрака! – с надеждицата Бог да я спаси,
един ли през нощта убийствен гарван надеждите ѝ с клюн не прикова? –
но все така със обич аз ви вярвам – дори не чини пукнат грош това,
и днес, към своя светъл край закретал, ще ви река пред своя смъртен ров –
Четете я? – душата на Поета! – тя е прекрасна бездна от Любов.