автор: secret_rose

Изстиващият залез се търкулва
по релсите
на гаснещия ден -
моментът,
в който зимата потулва
и сетната въздишка есен в мен.
Забравям ли...
или е само щриха
по мокрия асфалт на същноста.
Словата,
от които не опитахме,
изтляха под стрелите на дъжда..
А римите пристъпват -
тихи ласки
по трайния траверс на мисълта
и аз изтръгвам
маска подир маска
и търся спомен блед
от есента.
Но капките дъждовни
претопява
обгърнатият в бяло вечерняк.
Студено е,
когато те забравям
в самотния
загасващ,
зимен злак.