Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 622
ХуЛитери: 1
Всичко: 623

Онлайн сега:
:: Elling

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИ тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял
раздел: Приказки
автор: lirik1

Реших и те затворих в невероятните дъги на паметта си, мила моя любов, да ми светиш най-вече с отсъствието си. И отместил с ръце тишината те запратих в късните сенки на лилавото време. Там ти ще можеш да пиеш светлина от зряло грозде дълго тъпкано с нозе от мургави жени под зорък поглед на Циклоп.
Когато ти обърна към мен клоните на дървото си пред моя прозорец се разлюляха изящните извивки на плътта ти, усмивката ти на същинска изкусителка поиска невъзможното от едно дете. И тогава заваля онзи незабравим жълт пясъчен дъжд, примесен с уханието на средиземноморска пиния, силно арабско кафе и меко утринно маракаибу. Морето се разсъни, мързеливо протегна ръце и се опита да ни дръпне пясъка изпод краката.
Отворих очите си и видях как сънят ми, утринна омара източно вълшебство и северно сияние в едно, се изпари бавно в облачета бяла пара. Славей държан в златна клетка, затрели високо високо, трепетно и сладостно. И долових вибрации в слабините си, аз, самотният разгонен самец, наказан вечно да търси своята женска.
Хей ти, приказно момиче от мокрите детски сънища. Хей, знойна баядерко на съня ми от момчешките години, аз още дочувам твоето „я хабиби”, долавям с ноздрите си мириса на средиземноморска мирта в смолистите ти коси.
И виждам как през синкавия дим от финикови свещи се отразяват сенките ни
по стените на пещерата. Как медният звук на шарено дайре от кокосов орех се впива хищно в сетивата ми, как плавните и сладострастни полюшквания на предизвестена плътска наслада ме правят безтелесен.
Как идеше ти, огнено властна и безотказно решителна. И с горещия си дъх на страстна жрица на любовта решена на всичко да ме имаш завинаги. И ме взе.
И ето Егото на детските ми илюзии се разпръсна на хиляди и хиляди цветни стъкълца. Калейдоскопът, калейдоскопът на безгрижното ми и очарователно глупаво детство не съществуваше вече разпадайки се на аниони.
Тихо се плискат вълна след вълна, тези безлични еднояйчни морски близнаци не знаещи нищо един за друг. Останал сам на брега на световния океан мълчах.
И попил следите на пясъчните ми страхове, споменът, белият спомен на младостта ми, се отдръпваше бавно попивайки в тъмните остриета на ненаситните зеници на Времето.

от брега...


Публикувано от anonimapokrifoff на 04.12.2021 @ 23:27:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   lirik1

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.09.2022 год. / 02:27:25 часа

добави твой текст
"И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял
от malovo3 на 05.12.2021 @ 10:42:58
(Профил | Изпрати бележка)
Долавя се една лека еротика! Поздрави!


Re: И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял
от Lirik1 на 05.12.2021 @ 13:21:11
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей, ястие без подправка си е буламач, мда. )))

]


Re: И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял
от LATINKA-ZLATNA на 06.12.2021 @ 21:54:35
(Профил | Изпрати бележка)
С малко носталгия за хубавото, което се случва в живота.

Честит празник, Приятелю!
Честит имен ден!
Бъди жив и здрав! Бъди благословен от Господа! Амин!


Re: И тогава заваля онзи жълт пясъчен дъжд на спомена бял
от Lirik1 на 07.12.2021 @ 02:11:41
(Профил | Изпрати бележка)
Носталгията по минали прекрасни изживявания са солта на удоволствието.

Благодаря за коментара и пожеланията, мила и благородна ЗЛАТНА ЛАТИНКА! Амин

Знаеш, мила, рано сутрин беше... брах латинки... златни бяха. ()

]