автор: YOTOVAVA

Не идвай в мойте сънища, недей.
Така не се нахлува във обител.
И здрачът от душата ми кълве.
Дано си струва да си победител.

Потриса ме от лугавата кал.
В студените ѝ пазви ли потънах?
Ранени птици – устните кървят.
Не вярвам някога да се разсъмне.

Ти може и да постоиш отвън.
Дали ще се събудя – то е друго.
Отдавна е превзет от кисел трън
покоят, скрит в подмолите на юга.

В гнездата, опустели есенес,
напролет се завръщат птичи песни.
Което вчера беше, не е днес.
И чуждата тъга изглежда лесна.

Тръгни си бързо, аз отдавна спя.
Синчец и мак сред зрееща пшеница
рисувам върху голите поля.
Дали защото още те обичам?