Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 418
ХуЛитери: 0
Всичко: 418

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКакво да правим с паметника? – 2
раздел: Есета, пътеписи
автор: VladKo

В първата част на този текст беше изказана идеята, че вместо да мислим за това как да се отървем от паметника на Съветската армия в София, би било по-добре да наредим в близост до него стендове, на които да се разказва нашата история от началото на Втората световна война до 1990 година. Нека да доразвием тази мисъл и да видим кои конкретни теми този исторически музей на открито би могъл да разгледа.
По-възрастните сигурно си спомнят как навремето, т.е. преди 1989 година, инкриминираха книгата «Фашизмът» на Желю Желев, първия президент на Република България. Някой беше забелязал, че изтрие ли се в текста думата «фашизъм» и замени ли се с «комунизъм», пак нещата щяха да си дойдат на мястото – и еднопартийната система, и липсата на свобода на словото, и цензурата на печата ...
Та в този смисъл стендове, касаещи аналогични неща, ставали преди и след Деветосептемврийския преврат, биха могли да се разположат в близост един до друг. Това може да касае не само цензурата, но и масовите организации като «Бранник», «Съюз на българските национални легиони» и «Ратник» отпреди «Девети» и «Чавдарче», «Септемврийче» и Димитровски Комунистически Младежки Съюз (ДКМС, наричан по руски образец Комсомол) отпосле. И разбира се и стендовете, посветени на партизанското и на горянското движение.
Към последните, с цел постигане на обективност, би следвало да се приложи еднаква схема на изложение – кои години обхваща даденото движение, каква е била числеността на четите и отрядите, колко са били ятаците, какви и колко акции са извършени, какви наказателни операции са били предприети от властта, колко са били убитите. И да се сложат снимки на паметници на едните и на другите. Не че бихме достигнали по този начин до национално помирение по дадените въпроси, а просто да се наричат открито нещата с техните имена.
Отделен стенд би трябвало да проследи македонския въпрос, със задължителното включване на карти, показващи как съседните на нас страни са ръфали късове от Санстефанска България, докато останем в крайна сметка със скромния правоъгълник, в рамките на който имаме правото да се считаме за титулна нация. Няма как, ще стане дума и за изкуствено създаваното у нас македонско малцинство в името на (слава Богу не видялата бял свят) балканска федерация.
Стендовете биха могли да отделят внимание и на въпроси от социологически и културен характер – как, с какви доходи са живеели хората, на какви теми са можели реално да творят дейците на изкуството и литературата (да си спомним само съдбата на романа «Тютюн» на Димитър Димов), как всяка седмица у нас след 1944 година се показваше нов съветски филм, как с идването на «народната власт» се разтвориха широко вратите за посредствеността, некомпетентността и връзкарството. Как Варна се е наричала Сталин, Добрич – Толбухин, че сме имали Мичурин и Коларовград. Да не забравим и това, че сред хилядите изчезнали след Деветосептемврийския преврат е имало хора, получили образование в западни държави, т.е. по определение неугодни за комунистическия режим. Ако не бяха премахнати тези хора, днес щяхме да имаме повече потомствена интелигенция, да боравим с по-високи критерии на самовзискателност и да сме по-нетолерантни към байганювщината.
Нека в заключение добавим, че музеят би могъл да съдържа и карта на центъра на София с по-важните сгради и с годините, в които са построени. Това има пряко отношение към историята, а и такъв един ориентир би бил особено полезен за чуждестрвнните туристи.


Публикувано от Administrator на 02.11.2021 @ 17:33:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   VladKo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

03.12.2021 год. / 03:21:09 часа

добави твой текст
"Какво да правим с паметника? – 2" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Какво да правим с паметника? – 2
от lubara на 07.11.2021 @ 06:16:32
(Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com
Един поет и бард тоже много му бодеше паметника, ама скоро гушна букета. А беше по-млад и от моите седем десятки без два месеца...