автор: pastirka

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква в него нещо да засвети.

Възторгът от пътуването свършва
във точката, достигнала зенита.
Духът ти от безплодие прекършен,
край пътя ти загива без да пита,

тъй както в теб надеждата ти гине,
изправена пред стръмната преграда.
Небето и след нас ще бъде синьо.
Забивай в него нокти и не страдай,

изкачвай се! А кървавата риза
за теб ще е небесната ти виза!