автор: missana

За твоето ухание мечтая -
възвишен миг сред земната пустиня.
Душата ми от самота те вае,
затворница от хиляди години.

Сега си по-сияйна от звездите.
С корона от лъчи до мен заставаш.
Сърцето с пулса си те гали скрито,
с надеждата, че в тебе оживява.