автор: melange

Изля се дъжд и есента настина.
Наметна си небето като шал.
На тръгване не спря, а само мина
да събере листата си без жал

от клоните на късния октомври,
на тиквите да вземе сладостта.
Без циганското лято да си спомни,
"Довиждане" ми каза есента.

Декември е далече, а обидно
студът ме жилна – злобен северняк –
и вкъщи ме изпъди, да не би да
се размечтая да е топло пак.

Преди мечтаех… Да не се заричам,
но вече не разчитам на мечти.
Душата ми не зъзне като птиче
в очакване да се запролети,

а стане ли ми зимно, си напомням
във всеки ден да търся красота.
Животът преминава през сезони,
но се брои не в зими, а в лета.